И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
А повяхналото цвете, блестящото му украшение, което е над плодородната долина, ще бъде откъснато като ранноузряла смокиня, която, щом я видят, късат я и я изяждат.
И с увяхналото цвете – неговото гиздаво украшение – цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.
и повехналият цвят на славната им красота, който е на върха на тлъстата долина, ще стане като раннозряла смокиня преди лятото, която, щом я вземе в ръка онзи, който я види, я поглъща.